Светлото корпоративно бъдеще
Това е приказката за моркова и тоягата.
От известно време се чудя що е то peer pressure. Виждаш го по филмите, чуваш за него, разбира се някак си, че е нещо, което се случва на хората предимно на запад. Ами ето ме на запад.
Преди няколко дни фирмата, за която работя, беше купена от голяма корпорация. Една от двете на пазара, за който работим. Да са живи и здрави шефовете. За единия знам със сигурност, че е жертвал адски много за да постигне точно това. За другия - това му е пенсионния фонд. За третия - това е работата-мечта.
Как обаче се справчм аз с това интересно събитие? Ами и аз не знам. От една страна съм доста облекчен, защото мога да се успокоя и да кажа на малко повече хора. От друга страна, хем ми е измъчено, хем се радвам, но не съвсем. Разбира се работниците поучихме хубав пакет, но в същото време до някъде загубихме индивидуалност. Сега сме отдел. Всеки от нас е класифициран по ръст тегло опит и т.н. и попада в своята си категория.
Когато по-големите шефове дойдоха, започнаха да ни обясняват колко е хубава фирмата и колко хиляди милиони прави на година и колко много пари, пари, пари. Разбира се шефовете са икономисти. За мен и за повечето колеги, имайки предвид, че статуквото не се променя особено, предполагам , беше по-важно да разберем с какви "джаджи" ще ни зарибят, а не колко пари ще докараме на фирмата. Някак си сега се чувствам леко демотивиран от цифрите. Зашото знаейки каква сума гоним, леко ме е страх, а от друга страна знам каква част от тази сума ще получим като компенсация.
Предполагам това е единия главен аспект на капитализма - на всеки по толкова, за колкото се е договорил или колкото може да заграби.
Не че се оплаквам, всичко е страхотно, защото преди дори не съм си и мислел, че някога мога да работя за тази корпорация. Сега, колкото и да изкарам тук ще бъде колосална червена точка в CV-то.
Това, което ме плаши е корпоративния начин на мислене. Стереотипите, които се набиват на очи още първия ден - шефовете мислещи само в милиони долари и мятащи неразбираеми икономически съкращения към същисаните инженери (разбира се САМО мъже), жените от човешки ресурси, зомбиранео на служителите с powerpoint презентации, корпоративния ИТ мениджър, който обяснява на хора, занимаващи се с мрежи и комуникации как да си настроят рутера... и въпреки усилията да му покажеш, че не си кръгъл идиот, той подхожда към всички не ИТ като към ... идиоти (пробвахте ли да го изключите и включите? ) 1000-та пароли докато мога да си отворя пощата, в която получавам писмо от новия ми шеф, информиращ всички скужители, че са ни ... купили :) Дилбърт, приятелю мой, как оцеляваш?
Та да се върна на тоягата и моркова.
Още с пристигането, новите шефове ни възложиха да ги направим 2х по-богати от сега. Като знам колко човека сме - средно по 100 милиона на човек трябва да заработим за да им се сбъднат презентациите. Разбира се, обясниха ни и колко много бонуси ни дават, и как ако сме номинирани за бонус, и годината е добра, и процентите в договора ни са еди какви си и звездите са в правилна конфигурация, можем да имаме шанса да кандидатстваме за възможността да участваме в лотарията за печалбата ... итн. Но ако не ... пръчка.
Предполагам в момента ме е страх от неизвестното. Никога не съм работил за голяма корпорация. Сега ми е малко страшно. Странно ми напомня на казармата. Предполагам и затова гледам с малко недоверие на цялата история. Цялото корпоративно облъчване звучи малко като "...Свободното време на войника не бива да остава неорганизирано и без занимания." Който е бил в казармата и е чел устава от скука, със сигурност е прочел това. Както и "Противогазът се поставя на лицевите части на лицето ... ". Лошото в случая е, че вече попаднах на сходни примери :)
И за да не е съвсем депресивно - всъщност това е една от детските ми мечти - да работя точно за тази корпорация.
В какви филми се вкарвам сам, не е истина ...
От известно време се чудя що е то peer pressure. Виждаш го по филмите, чуваш за него, разбира се някак си, че е нещо, което се случва на хората предимно на запад. Ами ето ме на запад.
Преди няколко дни фирмата, за която работя, беше купена от голяма корпорация. Една от двете на пазара, за който работим. Да са живи и здрави шефовете. За единия знам със сигурност, че е жертвал адски много за да постигне точно това. За другия - това му е пенсионния фонд. За третия - това е работата-мечта.
Как обаче се справчм аз с това интересно събитие? Ами и аз не знам. От една страна съм доста облекчен, защото мога да се успокоя и да кажа на малко повече хора. От друга страна, хем ми е измъчено, хем се радвам, но не съвсем. Разбира се работниците поучихме хубав пакет, но в същото време до някъде загубихме индивидуалност. Сега сме отдел. Всеки от нас е класифициран по ръст тегло опит и т.н. и попада в своята си категория.
Когато по-големите шефове дойдоха, започнаха да ни обясняват колко е хубава фирмата и колко хиляди милиони прави на година и колко много пари, пари, пари. Разбира се шефовете са икономисти. За мен и за повечето колеги, имайки предвид, че статуквото не се променя особено, предполагам , беше по-важно да разберем с какви "джаджи" ще ни зарибят, а не колко пари ще докараме на фирмата. Някак си сега се чувствам леко демотивиран от цифрите. Зашото знаейки каква сума гоним, леко ме е страх, а от друга страна знам каква част от тази сума ще получим като компенсация.
Предполагам това е единия главен аспект на капитализма - на всеки по толкова, за колкото се е договорил или колкото може да заграби.
Не че се оплаквам, всичко е страхотно, защото преди дори не съм си и мислел, че някога мога да работя за тази корпорация. Сега, колкото и да изкарам тук ще бъде колосална червена точка в CV-то.
Това, което ме плаши е корпоративния начин на мислене. Стереотипите, които се набиват на очи още първия ден - шефовете мислещи само в милиони долари и мятащи неразбираеми икономически съкращения към същисаните инженери (разбира се САМО мъже), жените от човешки ресурси, зомбиранео на служителите с powerpoint презентации, корпоративния ИТ мениджър, който обяснява на хора, занимаващи се с мрежи и комуникации как да си настроят рутера... и въпреки усилията да му покажеш, че не си кръгъл идиот, той подхожда към всички не ИТ като към ... идиоти (пробвахте ли да го изключите и включите? ) 1000-та пароли докато мога да си отворя пощата, в която получавам писмо от новия ми шеф, информиращ всички скужители, че са ни ... купили :) Дилбърт, приятелю мой, как оцеляваш?
Та да се върна на тоягата и моркова.
Още с пристигането, новите шефове ни възложиха да ги направим 2х по-богати от сега. Като знам колко човека сме - средно по 100 милиона на човек трябва да заработим за да им се сбъднат презентациите. Разбира се, обясниха ни и колко много бонуси ни дават, и как ако сме номинирани за бонус, и годината е добра, и процентите в договора ни са еди какви си и звездите са в правилна конфигурация, можем да имаме шанса да кандидатстваме за възможността да участваме в лотарията за печалбата ... итн. Но ако не ... пръчка.
Предполагам в момента ме е страх от неизвестното. Никога не съм работил за голяма корпорация. Сега ми е малко страшно. Странно ми напомня на казармата. Предполагам и затова гледам с малко недоверие на цялата история. Цялото корпоративно облъчване звучи малко като "...Свободното време на войника не бива да остава неорганизирано и без занимания." Който е бил в казармата и е чел устава от скука, със сигурност е прочел това. Както и "Противогазът се поставя на лицевите части на лицето ... ". Лошото в случая е, че вече попаднах на сходни примери :)
И за да не е съвсем депресивно - всъщност това е една от детските ми мечти - да работя точно за тази корпорация.
В какви филми се вкарвам сам, не е истина ...
Коментари
Публикуване на коментар