Не съм расист обаче...

Преди време зяпах редит и се сдухвах от новините. Попаднах на интересен анализ, защо Ирландците мразят Израел. (За съжаление, по индукция и грешно разбиране на разликата между евреи израелци итн. и евреите, колкото и да протестират, че не са расисти) 

Както и да е, ето цитат: 

I have a grandparent born in Ireland and this is my theory. They largely lost their language and culture to the Catholic Church and England. Their culture morphed into this culture of hatred for the British and retribution. When the troubles ending the 90s and that was put to rest, they since saw a period of wealth, plenty and what should have been optimism. But it begs the question - if they had settled with the Brits decades prior they could have lived better all that time? Was it worth it, like at least for the most recent 30 years? Was it? And then, grandpa’s whole identity was wrapped up in this spite and resistance mentality.

So once you lose your resistance, your religion, your language, what do you have left? Better quickly find a replacement cause to continue and justify that identity. A big part of your culture - literally if you spoke to Irish people in the 70s-90s, was their hatred of the British.

Nature abhors a vacuum, and they had a big one to fill.

Before any guests tell me how understandable that hate is, let’s look at Jews/Israel and their relationship with Germans/Germany today, Japan/USA war and relationship just decades later, same with Vietnam/USA. The idea that you must remain in perpetual revenge and destruction is cultural. And tge Irish want Palestinians to fight and die to justify their own culturе.

 

Интересен поглед върху Ирландската омраза към Израел. 

Както винаги лошото е , че хората като цяло не мислят много. Т.е. ако имат някакво убеждение, рядко ще се съгласят с противоречащо мнение или факти, защото, както пише по-горе, голяма част от идентичността е свързана с начина по който се самовъзприемаме. Т.е. ако изведнъж се окаже, че сме били на грешната страна, ще се изложим. За много хора е недопустимо да грешат и затова са готови да умрат в името на своята кауза, независимо колко е правилна или грешна. Вместо да признаят пред себе си и пред всички, че са сгрешили и да се поучат от грешката си. 

Тъжно наистина. 

Във всеки случай, лично аз винаги съм се чувствал като българин. Колкото повече гледам новините обаче, толкова повече се чувствам, с известна степен патриотизъм, като евреин. Защото за нацистите е нямало разлика дали си половин или цял и как се самоидентифицираш. Всички са били евреи. Така и сега, почти век след втората световна война, за терористите няма значение. 

Изборът е да се страхувам или да се гордея. 

Предпочитам да се гордея защото така съм наследник на две от най-древните нации. Освен това,  всички знаят, че от генетична гледна точка, колкото по-омешани са гените, толкова по-добре. Затова и аз съм такъв красавец, че и умен. С гъста коса (по раменете и други части освен темето)

Имаме една група от татковци, която е пълна Вен диаграма. Един български евреин, един турчин от български произход и един евреин от турски произход. И всички обичаме какво? Баница! 

И така стига със словестната диария.

СъсипАха а тая държава!