Кратка почивка в Дъблин (с елементи на пътепис)

И така, ако не беше моята предприемчива жена сега сигурно щях да се готвя да се прибирам от работа. Преуморен и изнервен от поредния ден в който не се е случило нещо по начина по който съм искал.

Но! Както казах, ТЯ е предприемчива и ме посръгва от време на време да направя каквото трябва. И така преди известно време си запазихме хотел за Дъблин и билети за Дъблин и се засилихме да ходим в Дъблин. В Дъблин отивахме, така да се каже.

Събудихме се безбожно рано в Събота и се засилихме залитайки към кухнята за по кафе. Не пихме кафе а направо се заоправяхме и се запътихме към гарата.

На гарата, вече бях по-адекватен и вече осъзнавах какво се случва около мен. Та там закусихме и пихме кафе. След кратък престой се засилихме към влака и към Дъблин. Натам отивахме, към Дъблин.

Синоптиците обещаваха слънчев уийкенд, но от влака всичко изглеждаше мъгливо. Тук-таме се виждаха и заспали овце. Или поне така си спомням аз ... може и да съм сънувал.

След известно време слънцето се появи и тихите ми ругатни по техен адрес(на синоптиците... овцете нямат нищо общо) съвсем изчезнаха. Успокоихме се и се заехме да влакуваме.

Тъй като попринцип аз съм врънгазицата в семейството, държа да отбележа, че този път си седях мирно и тихо и си четях книжка. А Мира! Мира не спря да се върти! Толкова се беше въодушевила, че отивахме в Дъблин, че няма на къде. (Дъблин, Дъблин, Дъблин)

И така, пътят към Дъблин е сравнително скучноват, в смисъл няма кой-знае какво за гледане от влака, но на моменти е интересно. Не знам коя река пресякохме (предполагам Бойн) но там около реката беше интересно... имаше платноходка, но доста голяма. Май на този тип платноходки им викат клипер :)

И така след два часа кандилкане, най-накрая пристигнахме в Дъблин . След кратка разходка от около половин час, се занесохме до хотела, стоварихме си багажа и отидохме да изследваме Дъблин .

Забелязвали ли сте, как всеки път, когато отидете на ново място, разстоянията първоначално ви се струват ужаасно големи? Е, този път не беше така :) Все пак вече бяхме тук миналата година :) някои хора и преди това.

Първо ходихме в националната художествена галерия, която ... откровенно казано ни разочарова като количество, въпреки че имаше качествени експонати. За пръв път видяхме на живо Пикасо, Караваджо, Гоя, Брюгел младши и т.н. Но повече от половината галерия беше затворена, което определено не ни зарадва. Все пак бяхме в Дъблин!

Следващата спирка беше Тринити Колидж. Като цяло мястото е пълно с история. На пръв поглед много напомня на ... ами на университет. Не е като Хогуортс, но прилича малко. В момента в който прекрачихме зад оградата, изведнъж ме лъхна онова хипарско- студентско усещане, че всичко е възможно и лесно постижимо... гадни мамини синчета! Ако знаете само какво ви чака като завършите! Криза! Криза!

Бяхме си набелязали да посетим музея на Тринити Колидж и научната изложба. Музея ни разочарова. Може би не намерихме правлиния музей, кой знае. Във всеки случай не беше нищо особено. Научната изложба, за сметка на това беше доста интересна ... е, за мен поне(със сигурност даже :) нали си падам малко geek.. само малко). Имаше воден принтер, който пишеше по въздух... ако това не е интересно, незнам кое е интересно :)

След като разгледахме изложбата посветена на водата, поизморени се запътихме обратно към хотела.

Теглихме му една хубава следобедна дрямка за да компенсираме безбожно ранното ставане и се засилихме да обикаляме вечерния Дъблин. Позяпахме изпълнителите по Графтън Стрийт, които, между другото, по това време почти се бяха разотишли вече. Графтън Стрийт е като ... ами като „главната“ ... един вид все едно Графа, само че без движение, малко по-чиста и с повече магазини. По- интересната част в Дъблин вечер е Темпъл Бар.

Темпъл Бар е на няколко преки/на една пряка/около Графтън Стрийт и е пълен с барове. Темпъл Бар всъщност ... аз си мислех че е бар, се оказа че освен че е бар(в Темпъл Бар има Темпъл бар) е и нещо като мини квартал (махала на Дъблин) в който има много барове/пъбове и ВСИЧКИ (добре де, ПОЧТИ ВСИЧКИ) са Ирландски.

Ние се спряхме на Интернашънъл Бар, където беше фрашкано с весели хора. Подпряхме се на стената и си взехме по Гинес, докато трима от музикантите от Графтън Стрийт довършваха вечерните изпълнения в бара. Бяха доста свежи и свириха доста неща. Даже успях да открадна акордите на Break on Through (to the Other Side). Не че е супер сложна песен, но както и да е.

Прибирането до хотела беше доста интересно ... забързано по улиците на Дъблин през нощта. Питайте Мира, тя знае за какво говоря.

На следващия ден (Неделя) бяхме планирали разходка до складовете/пивоварната на Гинес в Дъблин.

А-ха! Натам значи!

Мда... Затворено е...

Ааа! Ето куде са бирич'шките разбир'ш...

Ммм

Няма да разказвам за самата пивоварна. Трябва да се отиде там и да се види. Доста е комерсиално преживяванео, но е интересно да се види от къде е започнало всичко. Честно казано обиколката на Бушмилс ми хареса много повече. Някак си по-концентрирано беше :)

Като цяло изкарахме десет часа в обикаляне на Дъблин.

На Следващия ден беше време да се прибираме. Отидохме да закусваме в едно кафе близо до хотела. Мястото много ми напомняше на бизнес парка ... само дето вместо езерце си имаше истински канал с лодки шлепове и чайки, кацнали по шамандурите.

След като сдадохме стаята ни оставаха около 5-6 часа докато си хванем влака за към на обратното. И така, без да предполагаме се наложи да тестваме нашия сак на колелца. Трябва да кажа, че сакът явно е бил доста качествен, защото след 5 часа влачене по павета и кандилкане се скапа съвсем на края. На около 100-200 метра преди гарата на Конъли Стрийт.

По пътя за гарата пак обиколихме из центъра и минахме през пощата с идеята да пратим картички на роднините. Всичко беше много хубаво, но след като купихме пликовете и картичите, се оказа, че не помним адресите.... в крайна сметка колко писма сме писали през последните години? След дълго чудене дали „вход“ да бъде написано като „entarnce” или “vhod“ или „вход“ Мира беше готова с нейната картичка. Проблемът беше с мойта ... аз си спомнях само улицата и града на нашите, а исках да пратя картичка и на Милена и Емо и децата, но ... техния адрес го знаех само до името на улицата. В крайна сметка пратихме писмата с надеждата, че ще стигнат ... и те стигнаха :)

И за заключение. Дъблин е хубав град. Много по голям от с.Белфаст, където вечер в 6 улиците са почти празни. Има интересни места за разглеждане и определено си струва да се посети. За сега сме огледали само една малка част от Дъблин, но това е един вид представителната част. Не ходихме по моловете и този път не разглеждахме по-новата част, така че може да се каже, че старата част на Дъблин ни хареса.

---

ПП Тази статия, освен всико останло е малък експеримент. Затова думичката „Дъблин“ се споменава много пъти. Идеята е да привлека трафик по ключова дума... много примитивно и грубо, знам, но за този експеримент не ми се напрягаше мозъка.