Страната на умрелите чадъри

Пишa ви като потърпевша в неравната борба с чадърената мафия. И понеже не се поучих от първия фалстарт пробвах пак и се провалих в тази неравна борба.

Както всеки здравомислещ човек дошъл в страна, където вали много, аз си закупих чадър. На точки. Малък. Че за какво ми е по-голям? Сега като погледна назад мога само да кажа: тц, тц.

Този чадър издържа 2 месеца и то само защото нямаше много случаи да го използвам. До онзи ветровит ден, когато с цялата си наивност реших, че ще прикрия горната част на тялото си с този уред на сигурността и човешкия гений. Така и стана… до първия силен порив на вятъра, когато две от спиците на чадъра с бърз лек звук просто отказаха да удържат повече на силния натиск. Едната спица дори имаше наглостта да ме удари по бузата. Резултатът? Минус един хубав малък чадър на точки.

Човек би си помислил, че ще спра дотук, нали? Да, ама не. Реших, че съм надхитрила вятъра. Купих си пластмасов прозрачен чадър с формата на иглу (виж снимката). Хем беше с по-аеродинамична форма, хем ме покриваше повече, хем беше от прозрачна материя и можех да виждам какво става около мен. На теория добре, но реалността беше съвсем различна. Още при първия сблъсък с по-силен вятър едната спица отказа да изпълнява функциите си и реши да се долепи приятелски до съседната спица. Казах си, че не е фатално и продължих да го ползвам. Не се отказах дори когато една оса влезна под чадъра и изтанцувах танца на изплашения мохикан за да я прогоня (подскок наляво, подскок назад, вдигане високо на ръката, държаща чадъра и размахване).

Но дойде денят Х, когато имаше ураганен вятър. Слезнах от рейса и смело отворих чадъра. За момент беше добре, мислех, че съм му хванала цаката. И тогава настана ужасът. Един много силен порив на насрещен вятър и бях хваната в хватката на чадъра все едно бях в камбана, която постепенно ме обгръща. Спиците започнаха да се чупят една след друга. Честно, едвам се измъкнах от здравата хватка на чудовището! Резултатът – чадърът замина в първата кофа, а аз продължих мокра, но спокойна.

Няма да си купя нов чадър, а ще последвам примера на Роската и ще си купя дъждобран – поредното гениално изобретение на някой, на който му е писнало да ходи мокър до кости и заплашен да бъде погълнат от собствения си чадър!