Дръндери и чичковите червенотиквеничковчета

Днес ходихме до Дери-Лондондери или т.нар. "dash city" заради тирето :)
Един вид проучваме различни други дестинации освен по крайбрежието.
Да си призная бяхме там прекалено за кратко и не мога да кажа че видяхме много от него, но поне обиколихме старата част и се разходихме по крепостните стени.



Също така разбрахме че Джон Нютън за малко да умре два пъти, което го накарало да се откаже от търговията с роби ... или поне докато му оправили кораба. Но това е ... много много много сложна шега. НЕзнам даже защо я написах.

Интересно място е определено, но не е достатъчно да се отиде и да се види. Според мен са необходими поне два дни за да се огледа подробно. Определено има много история и много размирици свързано с Дери. Любопитен факт е че наблизо до Дери е потопена Германска подводница от Втората Световна например. Това не го пише по пътеводителите :) (Стани ни го каза)

И така от няколко дни тук времето е ... меко казано необичайно. Небето е необичайно синьо, не вали и едно голямо огнено кълбо седи там и прави всичко много светло и топло. Погледнах в Уикипедия и се оказа че това било Слънцето... тук му викат The Sun... Бяхме чували за него но в друг контекст. Та всичко наоколо е по джапанки и къс ръкав, даже и ние. Имам чувството, че в тази седмица хората тук са се наконтили с всичките си летни дрехи, които с надежда са купували през последните няколко години. Добре че не си оставих всички къси панталони в България, че щях да се да се хапя по гъзагата. Та не че ние сме от най-мургавите, но поне сме леко розови. Някои от хората тук са ... ами леко сини. Толкова са бели, че чак синеят като прясно колосани ризи. Та заради слънцето тази седмица повечето са червени :) А в Дери видяме едно рижаво момченце със зелена тениска ... Щеше да е социално неприемливо ако го бяхме помолили за снимка, но на цвят докарваше Ирландското знаме на 98%. Представете си само - ярко рижа коса, бяло лице и ярко зелена тениска с надпис "Ireland"!

Пътя до Дери също беше интересен. На отиване взехме влака, а на връщане - автобуса. С рейса е много по-бързо, но се минава по магистралата, така че няма кой-знае какво да се види. За сметка на това пътят, по който минава влака е страхотен. До Колрейн сме били и преди и го знаехме, така че аз можех да си се съсредоточа върху мойте техно-глупости и да пропусна полетата с овце. На Колрейн повечето хора слязоха защото отиваха към Порт Ръш (близо до пътеката на Великана, популярна местна курортна дестинация и Бушмилс е там наблизо) . След Колрейн има едно място - Касълрок... Вълшебно. Влакът минава покрай един дълъг плаж. Водата в Океана беше като огледало и чиста като сълза... все едно беше от снимка на Карибите. Страхотно!

След Колрейн и Касълрок (да стигна до Дръндерите) започват едни големи полета. НЯкои засадени с люцерина и жито, други просто разорани. Та както си минавахме, аз се бях подпрял с ръка на брадата си и си бях закрил устата с ръка, та Мира ме пита с какво са засадени полетата. Аз казах, че сигурно с картофи...
- С какво?
- С $@№$@и
- Какво са "дръндери"?
- ?!
- С какво са засадени?
- Картофи - вече без да се подпирам- Барбуй! Картофът!

А! Не се получи ... Беше  много по-смешно там във влака...

А червенотиквеничковчетата... ами, както казах, има много слънце и тиквата ми е червена.
Ето на ...

Пак нещо не се получава кохерентно ... просто имам много неща за казване наведнъж...

Stany if you try to translate this it has too-much nonsense to make it through google translate.