И хубавите неща

Стигнах до извода, че много се оплакваме и мрънкаме напоследък в блога, затова искам да пиша и за хубавите неща, които виждаме и на които се радваме всеки ден. Няма да ги подреждам по важност, а по бързината, с която ми идват на акъла.

1. Когато слизаш от автобуса благодариш на шофьора. Тук единият от начините да пътуваш в автобус е да си купиш билет от шофьора на качване (има само една врата). Шофьорът в повечето случаи ти се усмихва, винаги е учтив и досега никога не ми е направил муцка заради едрите или дребните пари, които му давам, а неизменно ми благодари.

2. Полицаите ти се усмихват. Няма арогантно държане, нито гледане изпод вежди. Не се изтъкват по-големите правомощия и усмивката е на устата им. Хората ги спират и им задават въпроси – точно както трябва да бъде, защото в края на краищата те им плащат заплатите :)

3. Хората те поздравяват и ти се усмихват на улицата! Когато се разхождаш в парка дори разменят с теб няколко думи. Онзи ден един потен бегач на улицата ми се усмихна и ме пита как съм (не, не е свалка, тук така си правят). Винаги се усмихвам и аз и казвам няколко думи – става ми топло на сърцето.

4. Шофьорите на такси отказват да вземат бакшиш, някои дори се обиждат. Ние като зелени новопристигнали дадохме една лира бакшиш на един таксиджия и той само дето не започна да танцува жига на тротоара. Обясни ни как довечера в кръчмата ще изтегли късметче с нея (нарича се Lucky Dip). Потърсих ирония или подигравка в очите му, но там открих само палаво пламъче и усмивка.

5. Великолепни дъги. Тук има адски много дъги защото вали често, има и слънце, а силният вятър променя времето постоянно. Когато вали и има слънце търча като идиот из апартамента за да зърна дъгата.

6. Непознати на улицата винаги готови да помогнат. Преди няколко дни бяха отцепили едно кръстовище наблизо и полицаите не даваха да се минава оттам (имаше катастрофа). Аз не знаех и се опитах да мина, но един полицай ми каза да заобиколя. Тъй като не знаех къде ще излезна го питах накъде води тази пътека, но той не можа да ми каже. За сметка на това две момичета зад които вървях по пътя ме чуха и се спряха, викнаха ме с ръка и казаха, че те ще ми покажат откъде да мина. Стана ми много мило :)

7. Забелязали ли сте как хората на улицата се оглеждат едни други? Е, тук аз се хващам, че съм единствената, която оглежда другите. Не мога да кажа, че положението е идеално, но има усещане за толерантност и различните не биват съдени и оглеждани – открито или прикрито.

8. Евтини дрехи с всякакви размери – пак има китайски боклуци, но поне има всякакви размери, а не кукленски дрехи. Тук има наистина едри хора, които за съжаление не са малцинство (хубавото в случая е разнообразието от размери, а не дебелите хора!).

9. Нека ви разкажа за Океана! Живеем на около 200 м от залива, където е построен Титаник и откъдето е минал на първото си и единствено пътешествие. Тъй като и двамата с Роската не сме морски чеда мисля, че никога няма да свикна с мисълта колко е красиво и колко е близко.

10. Sierra Oscar Sierra, Papa Echo Oscar Papa Lima Echo. Всички тук говорят все едно са минали курса на НАТО за фонетична азбука! Какъв е вашият адрес? Oscar Hotel, Golf Oscar Delta… Но защо го сложих в списъка с хубавите неща? Защото тук има хора с толкова неразбираем акцент, че тази азбука е като спасително въже, на което винаги можеш да разчиташ. А и се научава лесно :)