Grunge days

Доживяхме, значи! Да стигнем да другия край на Европата и да изглеждаме като първокласни клошари! Ей, честно ви казвам,отвсякъде очаквахме да ни удари, но не и оттам.

Днес се погледнах отстрани и стигнах до следния умопомрачителен извод – а бе много бъркаме и гледаме в тази наш’та кофа! Кой каквото прави ние или вадим оттам вече изхвърлен боклук, или ровим за да я преподредим, или надничаме в нея. Или още по-лошо – надничаме в кофите на съседите! Ум да ти зайде! С други думи – приличаме на kофобъркачи, ама от онези, котиращите се.

И сега – последният удар – проследихме съседите какво правят със своите кофи и понеже ги изнесоха на улицата - та и ние, да не останем по-назад. От сутринта се ослушвам за боклукджийската кола. Нейсе, и тя мина. И вече следобед не издържах и с разтуптяно сърце отидох до улицата… да надникна в кофата ни. Казвам ви аз, пълна лудост! И какво да видя – останали найлоните на дъното на кофата. Поседях, поседях с нос в кофата, па му теглих една и си я повлякох към отреденото й място зад къщата. Ще ги видим ние тези неща, няма да ми взимат найлоните ли!

Да си призная честно не мисля, че дните ни на заравяне на нос в кофата са преброени. Тепърва има да се борим! Но засега в борбата Ние vs. Кофа, кофата води с 1:0…