До Там ...
Тръгнахме по никое време по обяд и се дотътрихме до летището с такси. Платих на човека двойно, защото благоволи да ни закара до летището от има-няма 3 километра разстояние, а това си е т.нар.”кратък курс” и не ми се искаше човека да ни псува като си тръгва. Предпочетох да ни изпрати с едно „приятен път” или нещо в този дух. Наредихме си се на опашката чекирахме си багажа, взехме си пликче за течни неща и т.н. в общи линии изпълнихме си ритуала за подготовка преди излитане. Изчакахме колкото трябваше в залата и „обядвахме” ... „обилно” за „скромните” 30 лева... кроасан, „сандвич”, две „кафета”, „салата” и вода. Качихме се в самолета и ужасът започна. Седалките бяха по-нагъсто от нормалното. Пътувал съм и с други самолети... на този нещо му бяха направили. Както и да е, решихме, че ще го преживеем(като че ли имахме избор). По някое време ни сервираха сандвича с пиенето. Аз реших, че ще компенсирам теснотията, като си поръчам алкохол. Е, имаше „вино” (предполагам вече кавичките започват да се набиват на очи) и така 3 часа. По някое време започнахме да се слизаме надолу... това явно се отрази на душевното спокойствие на някой в самолета и той нервно започна да изпуска ... „гълъбчета” ...
Слава богу кацнахме. Отдъхнахме си един вид.
Претичахме от единия край на Хийтроу до другия и зачакахме. Пихме кафета, ядохме сандвичи... накратко убивахме 2-та часа престой. Много се зарадвахме на групата шотландци с полички. И така дойде време да се качим на самолета. Качихме се, настанихме се, този път на нормални седалки и отлетяхме. При кацането имаше лека турболентност, от която ни стана малко лошо, но на съседната седалка децата на някой групово бяха заровили муцунки в пликчетата за такива случаи и ги ползваха по предназначение. Кацнахме, излязохме с багажа, качихме се на таксито и то ни закара до хотела. Пожелаха ни приятна вечер, а ние се разплухме.
Ден Първи
На първия ден сутринта ни посрещна един от колегите ми. Взе ни с колата от хотела и ни закара до офиса. От там дойдохме до апартамента да подпишем договора за наем и да ни покажат кое как работи. След като стоварихме и багажа тук се консултирахме с колегата ми и той ни закара до близкия мол, от където напазарувахме неща от първа необходимост. После си ги оставихме в апартамента, отидохме до хотела обратно, а вечерта, колегата ми ни покани на вечеря у тях. Много симпатични хора се оказаха.
Ден Втори
Взеха ни от хотела и ни закараха с багажа до апартамента. Разтоварихме се и от тук тръгнахме към ... IKEA – раят на новодомеца! Изненадан съм, че за сравнително малко пари успяхме да се обзаведем доста сносно. Обзаведохме се със кухненски сервиз, тенджери и тигани и всякаква посуда, маса с 4 стола, маса за телевизор, маса за лаптоп, бюро за компютър, библиотека, трикрилен гардероб, някоко хавлии/кърпи и какво ли не, кошове за пране и други неща за банята, колосално огледало и още какво ли не за ... по малко от 1500 лева. Вярно, че мебелите ни не са от масивно дърво и не са ултра-модерни, но са прилични и доста сносни и са на нивото на средния клас в България. По някое време правих сравнение с мебелите в АЙКО и Еником-М, защото имам каталози на PDF. Ами по-евтино е в IKEA. По дяволите, холна маса излиза по-малко от 50 лева, такива цени няма никъде в българските магазини, въпреки, че ако реша, бих могъл да сглобя подобна маса за същите пари, но ще трябва да пазарувам материалите от Практикер и Бриколаж.
Ден Трети
Отидохме да пазаруваме по- сериозно. Започнахме с манджата, огледахме и какво ни липсва друго, забърсахме една ютия, моп и разни други домакински джаджи. Сметката ми се стори малко солена, но какво да се прави, реших, че е заради извънредните неща. Оказа се, обаче, че ютията по грешка са ни я начислили 2 пъти. Обадихме им се по телефона и ги питахме какво да правим, те любезно ни помолиха да минем през магазина. Ок, аз се бях напушил вече за бой, но като отидохме, една усмихната служителка ни каза, че няма проблеми, наистина са ни я писали два пъти и ако може да им дам бележката. Дадох я, огледаха я и след известно време ни върнаха парите за 2 ютии. Усмихнаха ни се и ни пожелаха приятен ден. (!!!!!) Известно време обикаляхме и се чувствахме като измекяри. Накупихме разни неща за да ни мине гузното и да им върнем поне някаква част от парите и си се прибрахме. Междувременно започвахме да се тревожим за кашоните от IKEA. Никъде не видяхме хората да ги изхвърлят. А на сайта на общината пишеше нещо за „червен контейнер” а при нас са само черни и сини... Решихме да го оставим за известно време.
Ден Четвърти - Пети
ОК вече трябва да направим нещо с кашоните ... Хайде няма да е днес. Днес ще досглобим мебелите. О! Радост! Още кашони! Поне си имаме всички мебели.
За малко да си отрежа пръста заради онзи тъп картоф! Болката е жестока, но ще мине ... срамът ще ме дебне вечно ...
Ден Шести
Може би е време да разгледаме града? Дай да видим автобусите, кой минава покрай нас, къде, кога? Отидохме на разходка по центъра на града... ние нали сега живеем на село в покрайнините... Ами интересен град ... прилича малко на Братислава, Мира казва, че приличал малко на Брюксел и малко на Лондон... Ами град. Поне сградите са по-високи, че при нас на село са на по 3 етажа максимум. Има и два блока на по 12-14 етажа, но те са далече от нас и ние ги гледаме с презрение. Интересното беше, че половината хора бяха по тениски другата половина с якета ... ясно – туристи... Като нас ... По някое време следобед се прибрахме и аз се заех да „компресирам” кашоните. Поне се беше изяснило, яе в Петък ще докарат заветните „червени” контейнери и ще можем да изхвърлим боклука и кашоните в тях.
Ден Седми
Къде точно в това кашонче ще набутам 15 кила картон? Заветия червен контейнер се оказа кутия за хартии не повече от 40х60х30 сантиметра! Поне времето беше хубаво и успяхме да се разходим из парка по брега. Харесва ни тук. За сега е приятно. Наистина вали често, но понеже духа силен вятър и сме на брега, доста бързо се разкарват облаците и грейва слънце... макар че лятото май наистина е било преди две седмици в Сряда ....
Слава богу кацнахме. Отдъхнахме си един вид.
Претичахме от единия край на Хийтроу до другия и зачакахме. Пихме кафета, ядохме сандвичи... накратко убивахме 2-та часа престой. Много се зарадвахме на групата шотландци с полички. И така дойде време да се качим на самолета. Качихме се, настанихме се, този път на нормални седалки и отлетяхме. При кацането имаше лека турболентност, от която ни стана малко лошо, но на съседната седалка децата на някой групово бяха заровили муцунки в пликчетата за такива случаи и ги ползваха по предназначение. Кацнахме, излязохме с багажа, качихме се на таксито и то ни закара до хотела. Пожелаха ни приятна вечер, а ние се разплухме.
Ден Първи
На първия ден сутринта ни посрещна един от колегите ми. Взе ни с колата от хотела и ни закара до офиса. От там дойдохме до апартамента да подпишем договора за наем и да ни покажат кое как работи. След като стоварихме и багажа тук се консултирахме с колегата ми и той ни закара до близкия мол, от където напазарувахме неща от първа необходимост. После си ги оставихме в апартамента, отидохме до хотела обратно, а вечерта, колегата ми ни покани на вечеря у тях. Много симпатични хора се оказаха.
Ден Втори
Взеха ни от хотела и ни закараха с багажа до апартамента. Разтоварихме се и от тук тръгнахме към ... IKEA – раят на новодомеца! Изненадан съм, че за сравнително малко пари успяхме да се обзаведем доста сносно. Обзаведохме се със кухненски сервиз, тенджери и тигани и всякаква посуда, маса с 4 стола, маса за телевизор, маса за лаптоп, бюро за компютър, библиотека, трикрилен гардероб, някоко хавлии/кърпи и какво ли не, кошове за пране и други неща за банята, колосално огледало и още какво ли не за ... по малко от 1500 лева. Вярно, че мебелите ни не са от масивно дърво и не са ултра-модерни, но са прилични и доста сносни и са на нивото на средния клас в България. По някое време правих сравнение с мебелите в АЙКО и Еником-М, защото имам каталози на PDF. Ами по-евтино е в IKEA. По дяволите, холна маса излиза по-малко от 50 лева, такива цени няма никъде в българските магазини, въпреки, че ако реша, бих могъл да сглобя подобна маса за същите пари, но ще трябва да пазарувам материалите от Практикер и Бриколаж.
Ден Трети
Отидохме да пазаруваме по- сериозно. Започнахме с манджата, огледахме и какво ни липсва друго, забърсахме една ютия, моп и разни други домакински джаджи. Сметката ми се стори малко солена, но какво да се прави, реших, че е заради извънредните неща. Оказа се, обаче, че ютията по грешка са ни я начислили 2 пъти. Обадихме им се по телефона и ги питахме какво да правим, те любезно ни помолиха да минем през магазина. Ок, аз се бях напушил вече за бой, но като отидохме, една усмихната служителка ни каза, че няма проблеми, наистина са ни я писали два пъти и ако може да им дам бележката. Дадох я, огледаха я и след известно време ни върнаха парите за 2 ютии. Усмихнаха ни се и ни пожелаха приятен ден. (!!!!!) Известно време обикаляхме и се чувствахме като измекяри. Накупихме разни неща за да ни мине гузното и да им върнем поне някаква част от парите и си се прибрахме. Междувременно започвахме да се тревожим за кашоните от IKEA. Никъде не видяхме хората да ги изхвърлят. А на сайта на общината пишеше нещо за „червен контейнер” а при нас са само черни и сини... Решихме да го оставим за известно време.
Ден Четвърти - Пети
ОК вече трябва да направим нещо с кашоните ... Хайде няма да е днес. Днес ще досглобим мебелите. О! Радост! Още кашони! Поне си имаме всички мебели.
За малко да си отрежа пръста заради онзи тъп картоф! Болката е жестока, но ще мине ... срамът ще ме дебне вечно ...
Ден Шести
Може би е време да разгледаме града? Дай да видим автобусите, кой минава покрай нас, къде, кога? Отидохме на разходка по центъра на града... ние нали сега живеем на село в покрайнините... Ами интересен град ... прилича малко на Братислава, Мира казва, че приличал малко на Брюксел и малко на Лондон... Ами град. Поне сградите са по-високи, че при нас на село са на по 3 етажа максимум. Има и два блока на по 12-14 етажа, но те са далече от нас и ние ги гледаме с презрение. Интересното беше, че половината хора бяха по тениски другата половина с якета ... ясно – туристи... Като нас ... По някое време следобед се прибрахме и аз се заех да „компресирам” кашоните. Поне се беше изяснило, яе в Петък ще докарат заветните „червени” контейнери и ще можем да изхвърлим боклука и кашоните в тях.
Ден Седми
Къде точно в това кашонче ще набутам 15 кила картон? Заветия червен контейнер се оказа кутия за хартии не повече от 40х60х30 сантиметра! Поне времето беше хубаво и успяхме да се разходим из парка по брега. Харесва ни тук. За сега е приятно. Наистина вали често, но понеже духа силен вятър и сме на брега, доста бързо се разкарват облаците и грейва слънце... макар че лятото май наистина е било преди две седмици в Сряда ....
Коментари
Публикуване на коментар