Bondage

Той влезна в стаята, облечен в работни дрехи. 

Започна с критичен поглед. 

- Време е - каза той тихо и започна да вади инструментите. 

Клещи, прецизен нож, връзки и велкро. Това ще свърши работа за сега. 

Започна леко и нежно да смъква слоевете. 

Един по един. 

Докато накрая не остана нищо за смъкване. 

- Да започваме - в гласът му имаше лека умора но и леко вълнение от предстоящия ритуал. 

- Първо ще сложим това ето тук, после това, тук. Нека за сега да оставим нещата да увиснат свободно. Има време за всичко. Всичко ще си дойде на мястото.

Започна да стяга фитингите и тръбите. 

Отдръпна и огледа творението си. 

- Окей. Сега ще стане интересно. Първо започваме с малките връзки. Ето тук и ето тук. 

Напрегна се и стегна. Заради позата изпъшка леко. 

- Добре. Това е добре. А сега ето тук. 

Някои от връзките се бяха оплели но той сръчно ги разплете. 

- Нямя смисъл да бързаме. Имаме цял следобед. 

Лека по лека всяка връзка си идваше на мястото и творението придобиваше крайния си силует. Всичко е стегнато и прибрано. Няма висящи неща. Всичко е пристегнато. Без да нарушава обвивката. Има линии само където е необходимо. 

- А сега да пристегнем и велкрото. 

Една по една лентите пристягат и придават на творението крайната форма на какавида. Пълна с енергия. Готова да изпълни крайната си цел. 

- Ето. Така е по-добре. А сега да започнем с електричеството. Първо това. 

Той грабна прахосмукачката и започна да обработва сгъвките. Обикновено не стигаше до това. Обикновено нямаше време. Но днес. Днес щеше да се наслади на всеки един момент. 

След като свърши се наведе и натисна друго копче. Чу се много лек, едва доловим звук от запуск. Светна лампичка. После още една. Светлините затанцуваха ритуалния си танц. И ето. 

Мониторът се включи и логото на производителя излезе на екрана. 

Най-сетне кабелите са подредени и стегнати под бюрото.