Имало едно време

Понеже изведнъж се активизирах с разни автобиографии - не съм заумирал. 

Просто от доста време ми се върти из главата да си напиша спомените, докато са още що-годе пресни. Макар, че някои спомени са от близо половин век. 

Идеята е, че тези неща се забравят и както сам виждам, цели години се губят, където не си спомням нищо конкретно. Има някои картинки в главата ми, но няма как да ги опиша. 

То е комбинация между образ миризма и вкус. 

Например, панелката в Дружба в главата ми е кафявите канапета/легла, сините пердета и щори, радио-грамофонът и вградената библиотека, странните тапети, синята кухня, оранжевата сапунерка, жълтия леген, паркетеният под, черно-белият телевизор "Юность", зеленото тиксо, леглото на два етажа и вкусът на сдъвкан лилав молив "Хемус". 

Изток е от начало - кухнята и баба Бека. После странният линолеум в детската стая. Бравата на вратата която издаваше звук, който ми напомня на птичка (да, и на мен ми е странно). 

Сенките в стаята. Миризмата на странни препарати в стаята на баба и дядо. Миризмата на много хартия в библиотеката. Шкафът с инструменти на балкона и миризмата му. 

После се преража в миризмата на есен в парка и мокрите градинки. Усещането за измръзнали крака зимата и болката в ставите след цял ден игра в снега. Вкусът на череши и зелени джанки, миризмата на мазето и на тавана. 

След това губи фокус и става повече картинка на околностите и лицата на приятелите. 

След това е столът на балкона и миризмата на стаята, където учех като бях студент и музиката. Depeche mode, Marilyn Manson, Nine Inch Nails, Faith no More и всички, които ми помагаха по време на сесия. 

След това вече е по-ясно, но това е все пак само преди 20-ина години. 

Оф, пак се отплеснах. За момент бях на Изток през есента на 1991.

Идеята е, че някои неща започват да стават мъгливи и ми се иска да ги възстанова докато не са се загубили.