В джаза

Защо харесваме това, което харесваме? Ето да вземем например музикалните вкусове на мен и Роската – почти нищо общо нямат, срещаме се само в една малка точица, иначе сме на противоположните полюси. Той харесва по-hard'n heavy музика, леко депресивна и с „дълбокомислен” текст, а аз обичам джаз (И аз ... но не толкова) и по-„фриволни” песни. Евентуално се срещаме с Bon Jovi и Aerosmith, което за мен е „as hard core as it gets” (ммм...виждал съм те на концерти на Faith No More... Да, с наведена глава и нервно потропващ крак! )

Това е само пример на екзистенциалния въпрос защо харесваме точно това, което харесваме? Кое в главата ни казва, че това ни харесва, а това – не? Аз имам няколко теории за това – от идиотска до дълбокомислена. Ето ги и изредени набързо, започващи от не толкова философските и стигащи до крайност на дълбоко замисляне:

Жичките в главата на всеки са вързани по различен начин и са уникални при всички нас. Всичко е химия. И главология!
Има значение и поколението ни, но може би не чак толкова голямо.
Природата ни е създала различни заради еволюцията – за да има хора, които да измислят нови неща, защото не са доволни от status quo.
Ето ви и един по-научен отговор – учени казват, че музикалната гама има много общо с ритъма и тона на говора. Например според тях много хора харесват рок защото той подчертава музикалните интервали, чиято честота е същата като тази на човешкия говор J

Да се чуди човек защо подхванах тази тема – неизчерпаема е!

(джа-джа- джа- джа- джа- джаааааа- джа- джа- джа- джа- джа- джаджа!)