Grafiti war

Наскоро Мира писа за Пътеката. Аз ходя по нея два пъти на ден - веднъж сутрин към работа и веднъж вечер след работа. Действително има зайчета и катерички и какви ли не животинки и е доста приятна пътека. Но това не е идеята. Идеята е, че в началото на пътеката има голяяяяма стена, на която имаше нарисувана голяяяма змия. Змията беше нещо като метафора за пътеката (предполагам). Казвм "беше", защото преди няколко дни стената бе замазана и боядисана изцяло.



О! Чудо! Чиста стена. От опита ми до сега, такива неща има само вкъщи ... в смисъл вътре, навън чистите стени са ... неестествени. И са изключително рядко явление, което трае от 5 минути до няколко часа. В зависимост от географското положение.

Надявам се разбирате бурните чувства, които тази чиста стена породи в мен. Трябваше да напиша нещо. Нещо голямо... нещо шокиращ, онещо универсално... нещо което да каже :"Аз видях тази чиста стена пръв! Тя е моя!"

И тук идва голямата дилема... Дали да е онази думичка на Английски, за да я разберат повече хора или да е онази думичка на Български за да я разберат по-малко хора. Ако е на Български ... коя от думичкитеда бъде... тази дето и на Руски се чете и се разбира по същия начин ( започва с "X", "Y", но не свършва на "Z" ) или да е само Българската думичка. Колко да е голяма и дали да има и илюстрации, за хората, които не четат Кирилица.

Така се чудих няколко дни и накрая някой взе че надраска стената. Сега на нея има зайчета и таралежчета и хора, които разхождат кучета... с други думи опорочиха я. Язък.