Вино с дъх на…

Решихме да се държим като възрастни хора и да си пийнем малко винце с вечерята. Сетихме се за един магазин за алкохол наблизо и решихме вечерта след работа да го посетим и да си изберем хубава бутилка вино да ни върви с рибата.

Беше хубава вечер, което значи, че не валеше :) Стигнахме до магазина и влезнахме – не знам защо винаги когато правя нещо, което е за пълнолетни хора имам чувството, че правя нещо нередно. Така беше когато отидохме да си запазим час за брачния ни ритуал преди няколко години, така беше и сега като влезнахме в магазина. Все имам чувството, че някой ще се провикне: „Ей, какво правите тука? Я марш, това място не е за вас, много сте малки!”

Естествено никой не се провикна (явно още живея с грешното усещане, че съм под 18 години) и Роската твърдо заяви, че ще си вземем бяло вино – то вървяло с риба. Почудихме се дали да е аржентинско, френско, испанско, австралийско, но накрая се спряхме на южноафриканско – не бяхме пили такова и изглеждаше екзотично. Не мога да нарека избора ни грешка, по-скоро… изненада.

Дойде време за вкусната вечеря. Преди да я сервира Роската ми сипа чашка вино, като го опита и каза, че е резливичко. Естествено преди да го опитам забих нос в чашата за да го подуша. Хм… позната миризма – не любима, но позната. Позамислих се на какво ми мирише и се сетих. Миришеше на боза! Честна дума!

Не че виното беше лошо, но да си призная честно бутилката си седи в хладилника почти пълна.