I'm Sorry!

ОК, това трябваше да го напиша преди седмици, но така се получи.

Ходихме на кино да гледаме ей-така някой филм. Попаднахме на "Due date".

ОК, като начало, филма не ми хареса. И на Мира не й хареса. И ако имаше какво интересно да правим в дъждовен ден в Белфаст, щяхме. Но... Нямаше.

След като мъчението свърши, тръгнахме нормално да си излизаме и тъкмо като стигнахме последното стъпало, чухме как нещо се търкаля зад нас. Стреснато се обърнахме и видяхме, че един младеж се е изтъркалял от последния ред, чааак до долу. Беше ... като на филм - момчето беше на топка.

Наведох се и му подадох ръка да стане, а той (горката заблудена душица) ми каза :"I'm Sorry!"
Не можах да повярвам. Питах го пак :"Are you alright, mate?"
А той си знае неговото "I'm Sorry!"

Успокоих се и продължихме да си излизаме, момчето беше зад нас. Мира притреперваше.

След като излязохме, тя ме дръпна леко встрани.
- Аааахахахахахахахахахахахаааааа! I'm Sorry!!!!

И от там се почна едно хилене, един смях. Заразен на всичко отгоре!

Смяхме се сигурно 15-тина - 20 минути.

(наистина трябва да развия по-силни блогърски инстинкти, това си бепе за youtube. Някак си като го разказвам не е смешно)

Защо се извиняваше момчето? Защо се извиняват всички тук? За пръв път ми направи впечатление в магазина. Хората се извиняваха наляво и надясно. На работа колегите се извиняват когато кихат или хълцат. Какво са им направили? Защо се извиняват за всичко? Надали ще загреят, ако им разкажа вица за Вилхелм Тел, Робин Худ и I'm Sorry! :D

А филма беше тооолкова тъъъп. Не мога да разбера как въобще са го класираи като комедия. Дори не може да се опише като случайна поредица от невероятни случки.