Кариера ?

От известно време ме гони някаква лека депресия. Е, добре де , не е депресия ами може би завист към позицията на другите... но често си задавам тези въпроси :

Постигам ли това което искам?

Развивам ли се както очаквах?

Какво искам да правя попринцип?

Искам ли да поемем повече отговорности или ми е добре да си седя и да набивам клавиши?

Естествено всеки един от въпросите е свързан и с желанието за повече облаги. Материални или не. Абе предпочитам материалните за момента, но и другите не бих отказал.

Сигурно с всички е така и рано или късно сляпата амбиция се превръща в смислен въпрос за състоянието в момента и бъдещето. Поне когато започвах работа, имах амбицията да стана шеф, просто защото това е очевидната(поне за тогавашните ми представи) цел в живота. Сега виждам нещата по малко по-различен начин, но не бих отказал да заемем по-отговорна позиция. В случая вече не защото ИСКАМ, а защото ще мога да разширя кръгозора си и да придобия някои нови умения.

Сигурно всеки се чуди какво ще прави след 5 или 10 години. Ами и аз се чудя.

Постоянно се оглеждам и около мен виждам хора, които биват оценявани, поощрявани и съответно побутвани към някакво развитие.

Защо мен няма кой да ме побутне?

Какво правя аз, което е грешно?

Не се старая особено?

Грозен ли съм?

WTF?

Искам да кажа, хората с които съм работил и съм напътствал съм се опитвал да поощрявам както мога. Но поне се опитвам. Защо никой не ми казва :"ей, браво бе, добре го направи това... ", или :"ето ти един ден бонус почивка за добре свършена работа" (всъщност бих предпочел парите, благодаря!). Токова ли е трудно?

Затова сега усилено се самооценявам. Искам да разбера какво точно ме прави нещастен в момента за да мога да го избягвам. Надявам се тази самооценка да ме доведе до поне един смислен отговор. И до един разговор... а после...

После поне моите цели ще са ми ясни.

Може пък да имам нужда от почивка ... кой знае ?