Разни мисли

За втори път вече се натъквам на история за деца "хакерчета". Това ме наведе на мисълта за бъдещето ни и различните неочаквани и вълнуващи начини по които бъдещето би могло да се промени.

Като начало стана дума за Интернет на работа и шефът спомена, че ограничава интернета вкъщи за да могат децата му да се концентрират върху ученето играенето навън и т.н. След многократни опити да ограничи достъпа им до Фейсбук/Бебо и всякаквите други социални мрежи/агрегатори на персонализиран спам по интелигентен начин, стигнал до заключението, че ако интернет не е изключен, децата му ще намерят всякакви непредвидими начини да прескочат всички блокировки които е наложил. Дори и ако се наложи да сменят ADSL модема.

По този повод друг колега спомена че децата обикновено намират начини да се доберат до съдържанието, което искат да видят. Дори и ако се наложи да ползват нетрадиционни методи като например да вземат на заем интернет от съседа (да му хакнат паролата за Wi-Fi-то ) да използват телефон и т.н. При което шефт се плесна по челото и каза :"Значи това е правил малкия изрод с телефона на улицата! Знаех си!"

Маскирано зад всички тези "неволи" се крие изненадващото и вълнуващо бъдеще. Децата имат огромен потенциал да използват съществуващите технологии по начин, за който не са били предвидени и да се доберат до това, което им трябва. В момента поколението което е с 5-7 години по младо от нас може да пише СМСи със скоростта на професионална машинописка.  а тези, които са с 10-15 години по-млади знаят много повече начини за комуникиране с хората онлайн. Оценяват меме-тата много повече от колкото мога аз да ги оценя и могат да комуникират мнго по-отворено с много повече хора по различни начини и нямат проблеми да работят с последния модел смартфон.

В същото време като че ли ако нещо го няма във Google или Wikipedia се оказва голям зор да се намери. Един вид свикнали сме (не само те-младежите :) ) със скоростното задоволяване без да се налага да мислим много.

Разбира се в случая генерализирам и информацията ми е по-скоро от мои наблюдения т.е. може да става дума за извадка, която да не е много представителна.

Та съсвем несвързано да завъша набързо рошавите мисли - като че ли в момента много се разчита на комбинаторика... т.е. на това да се комбинират много известни неща за да се  получи нещо "ново". Като че ли удоволствието от измислянето на нещо ново със собствения мозък някак си се е изгубило и първата ни мисъл е "Я да го гугълна". А може би пък това е правилния подход? А другия извод е, че децата са много по-изобретателни от колкото си мислим че си мислим че са (да, "мислим че си мислим") просто не го показват докато ги гледаш :)