280

От както Мира почна новата си работа, съм една крачка по-близо до крайната ми цел да стана професионална домакиня. Има още път, но скоро... Или поне така си мисля.

Във всеки случай, тя работи на място, до където трудно се стига с градски транспорт а аз съм до един от университетите и имам пряка линия до работа и обратно.

Та сега ходя на работа с рейс. 

Скоро няма да сътпя в офиса де. Егати и разписанието. 

Днес, понеже валеше (а в Ирландия НИКОГА не вали) имаше задръствания. Обикновено автобусът ми идва към 5.10 аз го чаках от към и 8. До и 44. Де... Егаааати. То бива ама това си беше гавра. 

След това дойдоха 4 (4!!!) дееб... Измръзнах, закъснях и се гъчких, омотан като с ниджаб, щото нали маска, ама и е студено, та и шапка, ама и вали, значи и качулка... Абе като нинджа с чадър.

Тъкмо слушах за дарма и как да постигнем нирвана. Някаква вселенска шега явно. Все едно изживявах скеч на Монти Пайтън. 

Та на кратко - скоро няма да ме видят в офиса. 

Рекох!