Абстиненция

 През 21ви век децата от раждане буутват направо в мрежата и телевизията/стрийм услугите, алекса, гугъл и всякакви такива са естествения източник на забавление. 

Лошо няма или има ? 

Това, което забелязвам по моите две гоблинчета е, че когато има екран, те са залепени за него. Неависимо какво показва екранът.

И когато са залепени, нито чуват нито говорят. Трябва а ги пипнеш за да съвземат. 

Като контраст нашето детство (започвам да звуча като буумър) беше много по-бедно от към екрани, но по-богато от към безчинства навън. Забелязвам и по себе си и по другите родители, че децата сега са на по-къса нишка. 

Когато ние бяхме малки, Мамето ме пускаше да беснея из градинките наоколо и само от време на време ме викаше от балкона. Това означаваше одрани колене, катерене по дървета и всякакви простотии за които те никога няма да разберат. 

Сега, ние гледаме да пускаме децата колкото се може повече навън. Да беснеят, но ... пред блока и да ги виждаме постоянно. На 9 години аз си ходех сам до клуба по карате с колело. Даже ме бутна кола и се оправих с всичко без големи грижи. 

Имам силни съмнения, че Хана ще я пуснем да ходи сама на плуване или таекуондо. За сега в Понеделник може да ходи с приятелки да учат при една съученичка. 

Та абстиненцията. 

На телевизора ни има ЮТюб. Не може да се махне или да се скрие. Има парола, но те я налучкват. И гледат неща, които са на границата на нашите родителски правила. Като цяло съдържанието не е проблем, но продължителността на зяпането. От няколко дни се дразня на цялата тази история защото имат Дисни, Нетфликс и какво ли още не, а те зяпат как някакви крещящи пубери играят майнкрафт. Наистина са крещящи пъпчиви пубертети. И от всичо най-много ме дразнят гласовете им. Съжалявам, просто ... не съм готов да слушам тези флажолети и резки скокове от бас към кресчендо като през цялото време викат неща като "Yooooo!!!! YOOOO!!!! Did you see that BRO!!??" 

И така в момент на лудост свих дистанционното. Изчаках да дойде рекламната пауза и изключих телевизора от съседната стая. 

Първо дойдоха да ме питат къде е дистанционното. Аз мълчах като ятак. 

После се сетиха, че имат и таблети. Там обаче има ограничение(хаха!!!) Така, че след около час и двамата започнаха да се занимават с нормални детски неща. 

Около два часа по-късно пак дойдоха да ме питат къде е дистанционното, но аз пак си трая като гъз. 

От една страна се чувствам като кофти родител защото ги ограничавам, но то друга страна... тези мозъчета имат нужда от скука за да могат да мечтаят и да измислят простотии и забавления... Има нужда да са бавни и да не ги облъчват с реклами. Или няма ? Нямам идея! Аз мисля, че колкото повече време не са на екран, толкова повече време има да се използва мозъка да твори. И нез това скоро ще започнат да ги гърчат в училище и скоро след то ва ще започнат работа. Сега е моментът да скучаят активно и да изобретяват забавления. Иначе всичко ще е скучно. 

Много повече ще се радвам (в дългосрочен план, не в момента) ако търчат навън и измислят собствени простотии и ни викад за да ни кажат как Хана се е покатерила на дърво или че Зак е отмъкнал на съседа котката. 

Лош родител ли съм? 

Не мисля... Дали те ще мислят, че съм бил лош? 

Ми не знам. Като израствах в Япония имаше много повече телевизия и компютри от колкото в България, но пак уикенда яхвах колелото и обикалях наоколо. Ако имах джобни ходех до "джагите"/аркейд център(естествено - там има игри!), но рядко имах защото ги харчех за бонбони, фанта и джаги. Искам да кажа, че по спомени, въпреки всичката медия около мен, обикалях доста повече и правех повече "аналогови" неща от колкото децата сега. Мисля, че е важно да могат да се оправят с технологии, защото това е бъдещето, но някак си ми се иска да има повече кални обувки и драскотини по коленете. 

Просто нормални притеснения предполагам. Надявам се. 

Поне Хана обича да чете.