Нещо стана ли докато ме нямаше ?

Минаха няколко години. Брекзит е факт и населението на Великобритания и Северна Ирландия се вайка. Както в онази реклама на Александра видео "В какво се забърках?"

Междувременно ние придобихме поредното гражданство и не изчакахме дори и година преди да се изнесем с апломб и да емигрираме отново. 

- На всеки 10 години, нова държава - заплаших аз. 

- Развод! - заплаши тя. (ако се пренесем пак, иначе си се обичаме, споко)

Да кажем, че за сега сме доволни и все още не сме решили да се изнасяме.  Все пак още нямаме тукашни паспорти. 

За пореден път се сблъскваме с "Не бъркайте туризма с емиграцията", но като че ли третия път е вече по-лесно. Научили сме триковете и стъпките. Къде трябва да се запишеш, какви услуги да поискаш, как бързо да извадиш доументи за пред банката. Въобще можем да консултираме. 

Сериозно обаче, не идвайте тук, освен ако нямате някакви мазохистични желания да живеете в парка или с непознати. Последно, в ЦЯЛАТА страна има по-малко от 1000 имота за даване под наем. Като това включва стая от апартамент и студентски общежития. 

На някои места се говореше за "достъпни жилища само за 500000 Евро". Говорим за къща в окаяно състояние. Това е на практика цената на земята. 

Иначе Ирландия е супер! Особено Дъблин. 

- Всъщност ние не живеем точно в Дъблин - каза той и си засука мустаците. 

- Хъ-Хъ. Ние живеем в Дънлийри. Съседи сме на Мериан Кийс и Еня. (кой го е еня) 

Всъщност живеем в едно красиво градче, заобиколено от Дъблин, което е част от Дъблин, но има собствен пощенски код, който е различен от пощенския код на Дъблин. Дъблин, Дъблин, Дъблин!!!

Обстоятелствата се стекоха така, че в крайна сметка решихме да се пренесем насам. Предимно(само) аз съм виновен, но като че ли имаше нещо, което не ни даваше мира там. 

Добра къща, добро училище, добра работа, коли и глезотийки, но... 

Аз попринцип съм мрачно животно... (A feckin' ray of sunshine I am!)

И така. 

Имаме нова война, нова икономическа криза, нова имотна криза, нова енергийна криза въобще криза. 

Всичко е объркано. Чудих се защо се случва всичко и се сетих какво ми беше казал един стар шеф. 

"Следвай парите". Изводът е странен и не много на фокус, но някак си се очертава силует. Само че, звучи много параноично. Но и не невъзможно.

И аз съм в криза... От известно време се опитвам да влезна във форма. Психически и физически. Anima sani и разни такива. Докарах до там , че мога да се набера (не съвсем чисто) 6 пъти. Гъзо тежи. Опитвам да ходя във фитнеса, обаче там е толкова скучно. Не е истина. 

Аз не съм и много спортен човек. Може да звучуи странно, но предпочитам индивидуални спортове, които могат да се практикуват в група. Например нямам нищо против да играя мач, стига никой да не ми подава топката. Т.е. мога да тичам напред-назад час и половина и да съм доволен. 

Ако имам мотивация бих тичал в група, но сам за себе си. Един вид бих ползвал групата като стимул, но да тичам сам на пътека или в парка - не благодаря. Обичам тенис и скуош. Не съм добър, но се кефя да тичам и да играя с някой. Не бих се опитал да бия дори. За мен би било кеф да си подаваме топката един час без да я изпускаме, да пием по една вода и да се приберем. 

За сега няма как да стане. Всички клубове са заети и всичкото ни време е заето. 

Treadmill it is then. 

Днес тичах цял километър. Щях да пукна. Карах и колело доста. Добре, че фитнеса е в блока, че нямаше да оцелея. Сряда ще е ден за помпане. Петък ще пробвам да бягам пак. 

Иначе живеем в блок. Ама джиджав. Има си фитнес.

И всеки апартамент има еднакви мебели, еднакви стаи, еднакви подове, еднакви картини по стените даже еднакви легла. Абе като в модерна Дружба. Само че, по-западно. 

А и топлофикация си имаме. СЪЩАТА като в София. 

- Ние не сме виновни, че цените са високи! 

- ОК, ако не ползвам парно и топла вода? 

- Ми ... ще ни плащаш по евро на ден. 

- Ама аз не ползвам услугата ви! 

- Ама може да поискаш да я ползваш! 

- Ама аз дори не съм си вкъщи. Няма нужда да ползвам топла вода като съм на почивка извън страната!

- Е, ти ся, за Х евро ще се вмиришеш! 

Такива ми ти работи. 

Нищо ново. 

- Ефрейтор, нещо стана ли докато ме нямаше? 

- А, не, гос'син генерал. Само кучето умря? 

- Кое куче? 

- Дето се въртеше отколо караулката. 

- Е как умря? 

- Задави се на кокал. 

- Кокал?

- Да, от коня. 

- Кой кон? 

- Коня на водоноската. 

- Коя водоноска? 

- Дето гаси пожара. 

- Какъв пожар? 

- Изгоря караулката. 

- Изгоря? Как изгоря? 

- Ми защото се запали чергата. 

- Как се запали чергата в караулката?! 

- Ами бях пил и заспах с фас в ръката.... 

- Заспа с фа... Ама ти не пушиш! Защо си пил на пост?! 

- Еми то и на теб да ти откраднат знамето на полка и ти ще се напиеш и ще пропушиш.

И ние така - нищо. Само Кралицата умря ...