Щастието е ...

Вчера цял ден се държах като абсолютен надут гъз.
Не беше нарочно, просто така се получаваше.
Казвам нещо и след секунда си викам:"Росене, егати какъв си гъз, че го каза това."
Въобще цял ден бях кофти пич.
И вечерта се усетих, че цял ден съм си мислил, че съм на 38 и ми предстои да стана на 40 ( а това е почти 50, което значи, че ... и т.н.).
Оказа се, че съм все ще на 36, което е почти 24, или да го закръглим на 18*

И така, с тази мисъл заспах спокойно. Още ми е рано, има време :)







*Споменах ли, че съм учил в математическа паралелка?